автор: Marta

Маншон и Шушони, прибрани в една
найлонова, здрава, голяма торба
очакваха от пролетта да дойде зимата, ведно
с костюма вълнен, шест чорапа и
старо шаячно палто.
Маншонът бе нетърпелив и ровеше се в нафталина -
преструваше се на щастлив, играеше му се на зима
и пръскаше Шушони със кристалчета,
и се закачаше
с крачолите и паячето,
което си живееше над техния найлонов дом
и навестяваше ги мълчешком...
Не знаеха какво се случва извън двукрилия им гардероб,
не ги надничаше и кучето,
не можеха сами да скокнат и от вратата да надникнат,
със тъмното съвсем привикнаха и топлеха се с мисълта,
че скоро гост ще е студа и те ще са необходими,
тъй както двете предни зими...

Навън сезоните се сменяха,
загубиха се птици и листа,
небето се подготвяше старателно
и весел полетя снегът -
снегът пощипваше нослетата
и бузките, и деколтетата,
и вреше се в косите, под яките,
Изстиваха ръцете и ушите...

...Дългоочакваният ден настана -
маншон, шушони вади мама,
обувам топличките си ботушки
и слагам шапката със двете пухчета.
Маншон е много услужлив -
не ме оставя да настина на пързалката,
шушоните ми топлят до ушите,
какво като навън ми викат "малката"!?
С маншон и шушони добър сме екип,
не ще ни прогони студа ядовит
и зная, че скоро ще влезе у нас,
в шушона ще мушне подарък завчас
добричкият дядо Коледа -
Мраз!