Не е изключено да зная отговора -
да дреме някъде дълбоко в мен.
Разпънат между думите и правоговора,
сред графиците хванат в плен
Навярно някоя от нишките,
оплела мислите в сребрист сатен,
ще се откъсне и ще тръгне бримка...
Надявам се на този ден...
А може отговорите да са известни
от неизвестно уравнение,
което с всяко грешно питане
влече към пълно разорение
Какво ми трябва още да узная?
Позагрубях, но мога да съм мила...
Все още съм наивна до зелено,
но имам цел, човек до мен и обич...
Дали си давам сметка за последното?
Дали въпросите ми са съществени?
Да се затвориш в себе си не е решение
Да се завърнеш лично задължение...