автор: barona_36

Да можех вечност да ти обещая
по пясъчния хълм на всяко детство...
А аз какво? Затворен в тази стая,
зад бялата ù тишина, приветствам...

...събудената в теб кипяща лава -
бездънна страст, наежена, ту кротка.
Все някой ден оттука ще отплавам
с балкона белнат - непобита лодка...

през ери, дето помежду ни, нощем
дълбаят стъпки - пропасти огромни.
Затуй постой отвъд съня ми още...
да те погледам и докрай да помня...

извивките на тялото ти в мрака,
което свети като старо злато
и аз да го отмъкна дълго чака...
наместо да се вкаменя, когато...

... смириш до болка моите къдрици
с дъха си лепкав, трескав, ласкав, огнен,
и като в ято полетяла птица
крило виши ръката ти за сбогом...