В горчиво време киснахме – спарýжи ни!
Под кръста пак ни ритат – не боли.
И пак, безвремието, незаслужено –
на гладни и на сити ни дели.
На вън се вихри „лудорòмско лято”;
трохички радост разпределят си врабци,
а ние чакаме си времето, когато
след зимен сън – ще чуваме щурци.
Все някак си, ще превъзмогнем зимата;
ще има топлинка, човещинка... И – хляб!
Ще погребем в душите си годините
на безобразно безхаберие и глад.
Ще погребем... Не вярвайте на лирата,
която истините – поетично крие!
Дори погребани, възкръснат ли вампирите,
ще искат пак кръвта ни... И – ще пият!
Бой..Боев, 2010
Букурещ-Варна