автор: gadina_

Така болезнено те искам,
че чак от мен си ме е страх,
изграждам седмично сюжети,
а уикендно троша на прах.
И лъкатуша двуполярно -
подобно луднал светофар.
Усещаш ме и ти навярно,
но си си сложил катинар.
Когато си пред мен се ежа,
пък в нощите си те мечтая...
така си ме оплел във мрежи,
че де ще му излезе края...
Агонията ме влудява!
От лудост ето – пак прописах.
„До ъгъла на тротоара”
и всеки да си плаща мизата!
Дано успея да те питам,
изникнеш ли на другия завой,
усмихнато и дяволито,
нахъсано... Ти беше кой?