автор: hristam

Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна се за мен. И аз пристъпих.
> Приседнах на студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.

Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух ангела във тебе да крещи,
а демонът - ехидно да се киска.

Изплаши се. Издигна си стени,
превърнал всяка дума в остър камък.
Залъга ли се, че не те боли
зазидан в непристъпния си замък?

Аз не участвам в тази битка. Вече не.
След призраци отдавна спрях да тичам.
А егото ти нека разбере -
по-силната съм. Мога да обичам.