Какво се случва с нас българите не зная, но определено взе да не ми харесва положението. Без да страдам от някакво нервно, психично или дори психосоматично разтройство като гледам ситуацията започнах съвсем да блокирам. Сериозно се чудя това нашето държава ли е въобще.
Ще кажат някои, че било нормално. Че сме бедни. Че повече от 20 години се мъчим като грешни дяволи да излезем от тинята, от някаква задънена улица, да преминем на отсрещната страна и да видим светлината, но все не успяваме. А междувременно у нас не остана нищо вече –ни уважение имаме, ни морал. Капчица възпитание даже не ни остана, защото е прекомерен лукс. Дъвчем се от злоба и вече сме на път да се разкъсаме. Гротескно изглежда това сборище от хора без ясна представа кои са, накъде са тръгнали и за какво въобще се борят. За единия хляб ли?! За бутилка бира, водка?! Или за някакво необозримо бъдеще, което май вече не съществува. И на фона на безхаберието, което цари на всички нива, от най-горе, до най-долу, сме тръгнали да се правим на важни, на можещи, на успяващи дори. С какво? И пред кого успяваме? Пред собствената си съвест ли, ако ни е останала такава?! Или пред съвестта на съседа, който вчера или днес е паднал по-ниско и от нас и вече бере душа. И колко горе ще се качим като го стъпчем и оръфаме месата му?! Ще станем по-велики ли? И ако само за малко се спрем и размислим, ей така за няколко минути, доколко се различаваме от онези страшни канибали, за които сме чели в детските книги, май няма да открием съществена отлика. Точно такива сме станали. И нищо повече от това.
В тази връзка предлагам да се освободим и от последните остатъци лицемерие. Да се изправим едни срещу други в цялата си душевна голота и да се сборим. Не с думи само. Дела трябват и в тази ситуация. Какво сме се запритеснили от някакви си закони, които и без това никой не спазва?! Какво ни пука дали роднини и приятели ще ни заклеймят? Нима нещо има значение вече?! Нима не ни останаха само наглостта, безцеремонното нагаждачество, лицемерието до ъгъла на светофара?! И не са ли хората на изкуството, медиите, учителите и прочие тези, които трябва първи да последват мутрите? Я вижте колко школи за овладяване на боя са се нароили. Какво сме седнали да се правим на нежни и уязвими, а изяждаме околните с думи, с умели интриги и клевети?! Да вземем направо да се сбием, та да видим кой кого. Защото ние вече не сме държава, а зверилник. Дано ни се намира поне малко съвест, та да си го признаем.