автор: ulianka

Извинявай, подминах те.
Едно разминаване. Не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът - пролетен -
сезонен повод за мойто объркване.
Живи и мъртви сменят си ролите,
нямат страх жабите вече от щъркели.
Плета те наопаки. Редно е,
щом искам в синхрон да си с другите.
И правите вече са седнали -
кръстосали крак, заключили думите.
Извинявай, аз не гледам назад.
И те вързах на по - здрава каишка.
Остаряваш, живот. Но пак ще си млад,
така пише в умните книжки.
Казвам ти - в мен е причината,
не е страшно - само едно разминаване.

Пролетен вятър да духа през зимата
не значи, нали, че с теб остаряваме.