автор: shefkata

По "Монолог на вещицата"
Камелия Кондова

Вече сто години има,
Аз играя вещицата страшна,
Няма лете, нито зима….
Във онази стара книга прашна,
аз разплаквам нежните принцеси
и отвличам принцовете снажни,
аз не знам какво е обич
и кои неща са всъщност важни.
Аз владея черната магия,
а принцесите се плашат още,
аз съм тъмната стихия,
в мрачните им пусти нощи.
А на мен пък ми омръзна,
истината да се скрива…
Плачат младите царкини
затова, че съм красива !
И като настъпи края,
търсят пак във мен вината,
че мъжете им неверни
ми увисват пред вратата.
И сега се карат вънка,
аз се крия зад завесите.
Искам да се махат вече,
да си ходят при принцесите.
Пращам принцовете в къщи,
а жените им ме мразят
затова, че не умеят
сами мъжете си да пазят !
Още сто години даже,
ще ме дъвчат и отричат…
Аз съм вещицата черна,
дето всички я обичат !