автор: atima_viva

Ако не мога да те имам с обич,
ще трябва да избягам. Да се махна.
Тя, любовта ни, е отроче.
Не се ли храни – става и опасна.
Докато я отглеждам и се грижа,
докато я приспивам и люлея –
доволна е, в очите ти се крие,
а после не мирясва и лудее.
Такава е – лудетина. Жестока.
Не спира да расте. И ме поглъща.
Дано успея някак отвисоко
да сляза на земята, като в къща.
Небето й се вдига напосоки,
а моите крила – без сила – тежки.
Съдбата ми е делнична неделя,
а слабостта – че рядко съм безгрешна.
На кръста ти, Любов, не се умира.
А твоят ореол е кръг от ада.
Не ме търси – аз в тебе се намирам,
зазидана във строфа от балада.