Не ме очаквай във брачното ложе,
за теб тази нощ аз съм спомен незрим,
но знай, че никоя няма да може
да ме сравнява със своя любим.
Мъглива среднощна среда септемврийска
ме води по сив разрушен вълнолом.
Аз зная на мене прехвърлен е риска,
за туй че и утре ще нямаме дом.
Последни усилия, пиша във транс
и думите трудно сега ги римувам,
но не желая живот във миманс,
макар и да зная, че нищо не струвам.
А ти си заспала? Добре де, не споря!
Почивай, когато навънка вали.
За тебе навярно аз всичко ще сторя,
ще плача, ще споря, ще пея дори!