автор: Hank_Moody

Не е много сигурно, че ти си ти. Разговаряш с някого, който може би не съществува. Никога не го/я виждаш „на живо“ – пишете си. Писма, мейли, чатове. Тази виртуална пристрастеност те превръща в най-нов вид наркоман. Но не просто към киберпространството, а само в конкретния случай.
Тя е с червена рокля. Усещаш парфюма й от няколкостотин километра. От метър. От милиметри. Тя се събужда гола в леглото си и, докато протяга безкрайните си крака, от прозореца я наблюдават няколко работника, които се катерят или спускат от покрива. Ръкопляскат дружно ухилени. Изглежда като финал на изтънчена постановка пред отбрана публика. Тя не им обръща внимание. Изправя се като на забавен кадър и кожата й ухае. Продължава. Обръща се с гръб към тях. Отива към банята. Там я чака вана пълна с тишина.

Ще поиска да ти напише: „Ако случайно ме видиш да надзъртам през рамото ти и да ти шепна нещо на ухото, не казвай на никого. Няма да разберат, че съм там. И ще знаеш само ти – като малка тайна, скрита в десния ти джоб“.