автор: Kristo

О, как мразя евфемизми -
лъжи над истинските наши думи,
които ни е страх да споделим...
Използваме си механизми,
от които страстта се губи,
когато има смисъл неповторим...

О, как мразя срамежливост -
прикритие на безсрамните пороци,
които един по един си броим на ум.
И за чувствата се грижат,
залъгват ни с луди анекдоти,
за тяхната истина крият с шум...

О, как мразя и лицемерието -
когато някой те лъже в очите,
с идеята, че нищо не си разбрал...
С лека ръка руши доверието,
и мислите, които ще премълчите,
и които вътрешно си е подбрал...

...

Нека ако имам какво да кажа,
да ми бъде толкова лесно,
че без да се налага да доказваш,
да знаеш че със теб съм честен...

Уви, когато не се разбира -
нека думите не са ни пречки,
истината се в гора намира,
а от теб до мен - е пътечка...