Утрото ще ме пробяга
и при залеза ще спре,
кратка съм отсечка, стягам
щедрите си светове.
Слънцето е още топло
във гердана от море,
времето е летен вопъл,
есен нов ще избере.
Още ли деня ми стига
или вече остарях...
Тихо, мислеща тръстика!
Тичай в летния си смях!