автор: beznaricatelna

Ако небето е мечта,а въздухът част от нея,то означава ли ,че балонът,които понякога малките деца си подхвърлят и се радват е мечта,която държим в ръцете си.

Ако небето е мечта,а въздухът част от нея,то означава ли ,че балонът,които понякога малките деца си подхвърлят и се радват е мечта,която държим в ръцете си.
А ако приятелството е безсмислието което търсим във всеки ден,то значи ли,че то е толкова важно колкото и слънцето и съответно несподелената любов за която всички уж пеят,от която всички се плашат и дърпат..то тя червеното,което оцветява кръвта ни ли е?
Ако понякога скачаме по мост,от едната страна на които има път а от другата не река,а камъни,то ние обречени ли сме?
Ако някои ден е просто такъв един сив като път по който няма очертани платна,то ние свободни ли сме без да го осъзнаваме?
И ако да,защо не се протегнем и не докоснем онова,което не можем през останалите дни.
Ако книгата е приютяващ дом,а музиката нейния покрив,то защо всички си строят къщи след като могат да си направят сто пъти по-евтини?
Ако всички не бяха толкова слепи,о,то въпросът е,щяхме ли да бъдем по-добри?
Представете си акото да стане реалност.
И да пробваме да уловим дивото във въздуха.