най-хубавият ми спомен - една ветровита вечер на едно пристанище - така и не се е случил
най-хубавият ми спомен - една ветровита вечер на едно пристанище - така и не се е случил
но от него косата ми още мирише на сол и на зимния вятър
който насълзява очите
някои неща са, изглежда, по-големи от нас
не ги интересува какво мислим
не влизат в никакви наши планове
не се съобразяват със законите на физиката, историята и с обичайния порядък на
реалността
просто ги има
истински, макар и неслучили се
някак необорими
разплитат дрехата на спокойствието ни
докато не остане само нишката топла прежда
водеща извън лабиринта
някои неща са по-големи от нас
обезоръжават ни
неусетно
докато не спрем да се борим
със себе си
докато не се върнем
при себе си