автор: dara33

Неми вечери. Студ. Самота.
Бели надничащи дни. Любопитни.
Книга разтворена пълна с животи.
Изтерзана душа в тъмнината.

Занемяла луна. Облаци. Сивота.
Остаряла жена в полумрака.
Нейде в ъгъла плаче мечта.
Вятър разлиства белите листи.

Неми устни. Сълзи и тъга.
Болка в тъмното неотминала.
Слепи очи на жълти цветя,
ронят сълзи от старата ваза.

Неми вечери. Студ. Самота.
Натежало от мъката тъмно.
Плътна завеса от сива тъга.
Няма кой да изчисти прахта.