Тази болка знае само кръстът.
Помни тежестта и се разкайва,
че не стана пристан за възкръсване,
само извор на печал безкрайна.
Там издъхва като черна пепел
най-последната искра надежда
и пречупени, последен път крилете,
в ужаса на кръста се оглеждат.
Искат да се вдигнат, но не могат-
мракът натежал е от стенания.
Ах, защо не спира тази болка?
Болката от Твоето мълчание...
Нека се превърна на бесилка,
там увисват с толкова доверие,
с вдигната глава и риза чиста,
вярвайки че Тебе са намерили.