автор: milcho

На пързалката ледена се засилвам напред,
ей сега ще направя най-блестящ пирует,
ей сега ще ви смая, и на скорост – отскок,
троен аксел-ридбергер и са всички във шок.

Жури-то компетентно, смутено мълчи,
гледа вляво-надясно и примигва с очи,
кой е този пингвин, непознат е за нас,
е добре се пързаля, но не е във час.

Сред трибуните шум, -Виж го ти този морж,
май сънува - „успехът ми вързан е в кош”,
на какво се надява, да получи медал?
Трябва доста драпа, имидж не е създал.

Аз отново се плъзгам, упорит съм и тъп,
-Виж го как се старае, няма що, този ръб,
шепне шефа на журито, но малшанс тупа луп
аз се хвърлям и... пльосвам след петорен тулуп.

Е това го очакваха, смях се сипе отвред
я го виж, при това ще се прави поет,
няма рози, букети и от фенки шпалир,
и отдъхват си всичките след този сиер.

Боже, срам и позор, не признание, беж,
чао, ставам във сълзи и във облак от скреж,
тъжен, сам съм, унизен, наскърбен в този час,
ала пак ще говорим, що е ден - се пред нас!

КИ

София, 2010-11-18, 03:18 ЕЕТ