И така сте живи,
както ви познавам -
с думите от страх
и с книжните очи...
Есента се грижи
да не ви забравя,
да не ви изтрия
и да ми личи...
Колко песъчлива
става радостта ми,
колко несъмнен е
розовият скреж,
някъде нататък-
нещо споделено,
нещо се спотайва
в дума или в жест...
Някъде нататък-
острови от нежност,
след онази врява -
още тишина...
И така сте живи -
както ви познавах,
но не следва нищо
важно от това.