автор: mitko_jordanov

Погледи, пози, мимика, жест
Човеци изтъкани от фалш
Изгубили себе си в превода
Пълни с празнини,
Които затулят

Удавени в собствен сос,
Гарниран с най-екзотични подправки
Безцветни на вкус
Безшумни на цвят
В опит да завладеят целия свят

Очертали сме кръг,
Граница на достъп за външния свят,
Заключили себе си в тази преграда
                  Си хвърляме пясък в очите
И на слепотата си казваме – блясък
Зашили ръцете в самопрегръдка,
Ограничаваме махът с който летим
Пълзим на горе към светлината,
На фенера висящ от антена в главите
Свети само на нас
В сянка остават дори и мечтите,
Защото собственият фенер
                  Заслепява очите
Съсредоточен поглед в краката
                  Не можем да вдигнем главата
Тъпчем на място или в кръг се въртим
И се чудим защо е толкова малък светът
Викаме силно за да уплашим
                                    Страхът
Крещим до полуда за да чуем
                                    Гласът
Гласът на нечие чуждо жужене
Денем сме бели, бледи сме,
За да поемем околния цвят
Нощем сме светли
За да изгорим тъмата завзела душата
Чуваме огън и стон
Даваме тласък,
                  Бленувайки страст

Е, понякога в храма оставам и сам
Всеки подвива коляно пред бога си властен
Бога даряващ го с власт, сласт и пари,
Хранейки на душата му слабото място
Така строполих се безмълвен в угодна молитва
С устни без дъх произведох думи,
Които не искам да чуя
„вземи си господи любовта,
                  Която заслужих”