автор: xer-t

Стая.
Две тела,
ограничени във пространството.
(А душите, лутащи се някъде и някога…)

Маса, столове, диван, легло.
Кухнята на педя растояние.
И сънят, в затоплена умора.

Сутрините, милото сънливо се протяга,
караници и целувки,
боб и пържени картофи с бира.

Телевизорът - лакмусът на връзката.
А мечтите пак събират ни от нищото…
В тази стая, чужда, наша…

Сбогом.
(Може би довиждане…)