автор: sbydnata

......
Не,...ти нямаш вина...,
за всичко дъждът е виновен...
и аз, че с него флиртувах.
А също,...сънят... и неговата кадифена тъмнина,
която ме подмами
да му се отдам, като на неповторим ласкател...
Не, ... ти нямаш вина...,
виновна е мечтата ми,...
че те превърна в топлина,надежда и единственност...,
а също и копнежът,
застанал като сянка,
като мираж,
спасил от жажда във пустиня...
Не,...ти нямаш вина...
виновна е съдбата ми,
че ми показа красота,
примамлива и нежна,
такава
все едно за мен е сътворена,
а всъщност недостижима и далечна,
толкова далечна, че боли...
Боли... и ражда единствено дъжда...,
с който аз танцувах и го молех:
-Не разбивай сърцето ми!
Да!...Ти нямаш вина,...
за всичко дъждът е виновен...


музика