автор: Slovesna

В сянката на обедното слънце
есента плете дантела.
Пременена, с нов шал и с крак връз крак,
тя след малко щеше да пие следобеден чай,
а след това щеше да пророкува на чаени листенца...
Притихнала и стоплена,
сгушена в мекото кресло,
тя щеше да вдигне ръце в моливен шепот
и да си отиде в бяло.