автор: Hank_Moody

Механично недосегаем. Такъв, какъвто си по принцип, но абсолютно недостъпен за тревога, а само за ярост, адреналин и всичко различно от общоприетото. Любимото ти матрично чукане, където позите се повтарят в определена последователност, само жената е различна.
Запазваш металния вкус и движенията й в огромната си база данни по темата. За целта умишлено си забравил хиляди други важни неща. Ебането е цел номер едно и приоритет при взимането на всяко решение. В това пространство няма спам. Само дигитална сперма.

Ти си в компютърната игра на универсума. Отключил си бонус нивото – там не можеш да загубиш, има само позитиви. Непредвидена бонус свирка от непозната. Подарена бутилка отлежало уиски. Място и хора, където и с които може да се случи всичко именно като във виртуална реалност – няма нищо страшно и бийтът звучи монотонно-зомбиращо в костите ти. Тя не знае за тръпката, която ще премине по гръбнака й – електронен импулс, който е закодиран предварително – че само след минути ще е зад онази стена с теб в нея. Приканващо разтворените крака на друга. Подадената чаша. Приемаш живота венозно, с нужното предизвикателство. Псуваш в очите. Пиеш. Бързо. Бавно. Движението ти е като на кадри. Накъсано. Задъхваш се. Владееш се. По-бързо. Още една жена. Не прикриваш, че я гледаш именно и само между краката. Там е красотата. Това е дефиницията на „Красива съм отвътре“ — външността е опаковка, вагината е продуктът в този бинарен свят от нули и единици, за които Ницше казва, че нулите са обикновени хора, а единиците – лидери. Единицата трябва да се постави пред нулите, за да има смисъл. Нулата е и онзи съвършен отвор, където ти винаги си искал да влезеш. Продължаваш да го търсиш. Ще трябва да провериш още много евентуални. Бонус нивото е безкрайно.

Бонус нивото се отключва само и единствено, когато вече не те ебе за бонус нивото.