автор: borrco

Душата ми ранена птица е
във тъмна нощ
и самота
и плаче тихо,
скрита в мрака,
забравена
от всички на света.
Забравена ли, казах?!
Не!
Изоставена,
измъчена
и жадна
за приятелство и грижа,
за нежна ласка и любов,
о, как копнее тя
във свойта самота...!
Сълзи
текат
като реки,
потоци,
бликащи от свят
объркан и греховен,
отровен
с толкова лъжи,
купища лъжи,
разлагащи се
в моята
загиваща
душа!