автор: ariel_b

В търсене на нови теми
музата ми колабира.
В социалните проблеми
вдъхновение намирам.
Мисля си за политика
и сърцето ми прескача.
Пиша ода за мотиката.
И за доларите плача.
Искам правова държава.
Искам и озон в небето.
И земята да е здрава.
После да спася морето.
Затова се обновявам.
А пък музата, горката,
други теми не признава.
Тя си знае за луната.
Спомени и стари къщи
се прескачат в рими.
Облаците ми се мръщят.
А това е непростимо.
Затова ще се откажа
да си търся нови теми.
Ще се върна тихо даже
и назад във времето.
При оранжевия залез
и седефените рози.
Няма смисъл да се паля.
Стига бунтове и пози.