автор: Ika

Надявам се да те забравя някой ден.
И ще намразя името ти даже
дори дъждът изглежда наранен,
и рони сълзи по паважа.
Трапчинките на моята тъга
се мъчат да прогонят самотата,
Луната свети – сребърна сърна
и бяга като луда от зората.
Отново изгрев . Пак вали.
Изтрива вятър синьото червило
от устните на болното небе
едно врабче, от локвите отпило
целува есенното ми лице.