автор: stefka_galeva

Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола
на църквата – блести – протягам двете си ръце. Свещта догаря. Аз се моля сама в църквата при Бога.
Душата ми изстина, Боже. Душата ми изстина…

Стефка Галева
Гр. Сандански