автор: vicont

Всяка вечер се будя от рано.
До хиляда редовно броя -
свойто стадо овчици - отбрано,
със надеждата пак да заспя.

Всяка вечер се губя до тебе,
ти си бряг на вълна във съня.
Спиш дълбоко, почти като бебе,
аз - тревожен, седя и мълча.

Всяка вечер перото будува
и се спъва по бели листа.
И зачерква, защото не струва,
тази мътна, словесна река.

Всяка вечер се моля за Муза,
тя до мене безпаметна спи.
И навлякла е блуза връз блуза,
та студа между нас да търпи.