автор: vicont

Чужда си, сега си много чужда,
свали грима, спектакълът завърши.
И без лъжи, повярвай няма нужда,
сценария... мечтите ни прекърши.

Друга си, тръгни по своя път.
От утре нова роля ще играеш.
А спомена пази във онзи кът...
за който само ти сърдечно знаеш.

Бледа си, сложи си фон дю тен,
а после изрисувай сочни устни.
Спомни си как ги правеше за мен,
изглеждаха така достъпно вкусни.

Сложи си и усмивката със чара,
светулки във очите си викни...
Красива си, това ще го накара,
да чака с нетърпение - върви...

Аз тука ще остана, клоун тъжен,
нещастен и разплакан Пиеро...
Отхвърлен, ще вися на клупа въжен,
в сърцето си разбито и само.