 |  * * *
пожълтяха последно
и върбите
в багрите си тъжни
миговете светли
приютили
жадно, с дъх леден
мъглата
спомените стари
и сенките мили
поглъща
изплъзва се времето
някак тихо
през дните ни
и в болка
душата потръпва
и само...
ромонът чист на реката
напомня ни кротко
за онова
що някога е било...
МУЗИКА >>> Udazken Koloretan
Публикувано от alfa_c на 04.11.2010 @ 20:04:48
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "В багрите си тъжни..." | Вход | 16 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: В багрите си тъжни...
от florans (florans_x@mail.bg) на 09.11.2010 @ 17:52:12
(Профил | Изпрати бележка) | Акварелно-носталгичен и поетичен стих!
Вечерен поздрав!
Флоранс |
]
Re: В багрите си тъжни...
от mamasha на 04.11.2010 @ 20:14:28
(Профил | Изпрати бележка) | Всяко твое стихотворение оставя в душата нежни багри - кога тъжни, кога радостни, но винаги красиви!
Чудесен стих, Маги!
Поздравче от мен и морето:
Морето тъжно лятото оплака,
и побеля от скръб, и разпиля вълни;
душата му - сянка на гларус, на пясъка
до черупка от мида тихо се сви.
Хубави дни пред теб, Маги! |
]
Re: В багрите си тъжни...
от zebaitel на 04.11.2010 @ 21:04:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Нежно и тъжно, тъжно и нежно-Мариники! Поздрави! |
]
Re: В багрите си тъжни...
от fortemotore на 04.11.2010 @ 21:19:27
(Профил | Изпрати бележка) | пейзажа е готин музиката също
:)
поздрав |
]
Re: В багрите си тъжни...
от kasiana на 04.11.2010 @ 22:34:54
(Профил | Изпрати бележка) | Красиво, нежно, тъгуващо стихотворение!!!
Поздрави, Мариники:))) |
]
Re: В багрите си тъжни...
от Liulina на 04.11.2010 @ 22:43:11
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | като схлупена душа под навеса на прага,
сложила глава в колена, седнала до вратата,
в скута си на тъмно и на топло, за зимата се стяга,
а навън мъглата своята престилка стеле и плете тъга ... |
]
Re: В багрите си тъжни...
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 04.11.2010 @ 22:48:34
(Профил | Изпрати бележка) | Много болка се е насъбрала и зимата я катализира...но под накозата на нежността и красивата музика болката изглежда поносима!
Харесвам стила ти, Маги - и тук не му изневеряваш!
Поздрави!:))) |
]
Re: В багрите си тъжни...
от mariq-desislava на 05.11.2010 @ 04:16:51
(Профил | Изпрати бележка) | | душевен пейзаж |
]
Re: В багрите си тъжни...
от antoan1antoan на 05.11.2010 @ 06:24:58
(Профил | Изпрати бележка) | "изплъзва се времето
някак тихо
през дните ни
и в болка
душата потръпва"
Колко хубаво си го написала! И отново меката тъга, така характерна за творчеството ти... Тъгата породена от преходността ни, в контраст със спомените, които даряват мигове от щастието. Имаш поетична и топла душа Мариники. За мен беше удоволствие да прочета.
Поздрави! |
]
Re: В багрите си тъжни...
от mig на 05.11.2010 @ 12:41:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Това пълно разтваряне на чувството в пейзажа и на пейзажа в чувството само ти го можеш,мила Маги!!!!Не знам дали го казах добре,но ти си ме разбрала...Прегръдка,с обич!!!! |
]
Re: В багрите си тъжни...
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.11.2010 @ 17:05:03
(Профил | Изпрати бележка) | Много мил и нежен стих!
Поздрав сърдечен с обич:) |
]
Re: В багрите си тъжни...
от bojenski на 06.11.2010 @ 09:54:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъжно , но прекрасно! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 695
ХуЛитери: 4
Всичко: 699
Онлайн сега:
