автор: galina

"И ръфаха я хора, като кучета...
Да. Моята единствена душа..."
Георги Василев

А казват: "Вечна е и не умира,
човешката изстрадала душа."
Защо тогава в делника безличен
безжизнено увисва сред студа?

Не се оставяше да я дресират,
без дъх се мяташе с отрязани крила
и давеше се, после се въздигаше,
над локвите от кал и суета.

Дали е вечна, само Господ знае,
но в земния си път неизвървян,
една душа, без сили и без вяра,
потъва в космоса от самота.