С леко сърце, окрилен,
от красивия ден,
пориш на две,
с лекота,
като кораб с платна,
синева от любов.
С цвете в ръце, полудял,
светнал цял, разцъфтял,
плуваш ти,
с радостта
на щастливо дете,
сред росата на свойто небе.
Своя връх покорил, озарен,
изумен, покорен,
ти летиш,
облак бял,
сред безбрежната шир
на живота до днес и нататък, безспир.
И достигнал ръба, и отвъд,
във захлас виждаш път,
ХОРИЗОНТ,
и посока
дори,
в свойте детски мечти.
Своя свят опознал, осъзнал,
пощурял, благодарен и зрял,
пориш на две,
с лекота,
като кораб с платна,
синева от любов.