автор: nikoi

На първо четене съм втората цигулка,
която след оркестъра заспива:
аз музика до шумове преживям
и съм бесило, пъпна връв и люлка
за всичките си трепети несмели.
Аз съм есенцията на сълзата.
Пчелата-майка, кърмеща тъгата си
със ек от капки, чашите прелели.

Крачка встрани:
надясно черни, вляво бели.
А аз ще коленича по средата.