автор: Blaze

Разпилей ме.
Като мъничко глухарче
на безброй летящи късове.
С едно поемане на дъх.

Засмей се -
сякаш на другарче,
когато полетя
и всичко стане мъх.

Но защо си тъжна?
Ти ме откъсна.
Ти ме изживя.
Ти.

Аз просто се оставих
на допира студен.

Но вече скитам с вятъра.
И вятърът е в мен.