автор: n_radev

Аз сам търся слънцето
и с първия лъч отварям
прозореца
и искам да срещна в
погледа нежност,
пред мен – тишината -
разбива шумът
и стройните клони
повехнали страдат.

Аз търся да срещна пак
нашия свят
с овехтелите ризи и
старите дънки
и да ти кажа с
безгрижен глас
-мила моя, обичам те
искрено.
Ала красотата я няма
къде ли я изгубихме ние ...
и безгрижния смях
пътува на запад със слънцето.
И ставаме някакси
груби, неискрени
под товара на нашите
мисли несбъднати.

Аз отварям прозореца
на свооето бъдеще
под него толкова хора вървят,
ала никой не спира
в свойте мисли напред отминава.

Аз им махам и с поздрав
ги срещам
ала никой за дълго не
спира ...


Н. Радев