автор: nelsan

"Това си бе проклятие за дъжд.
Вали, откакто секнах да се моля.
И вместо дъжд, миришеше на мъж.
На онзи мъж, до кокала оголен."
Дарина Дечева

на Николай


Предчувствах всяка ласка като дъжд
и с всяка капка трескаво се молех,
но не на Господ, а на онзи мъж,
без който бях оголена до корен.

Предчувствах всяка следваща сълза,
а се преструвах, че небето плаче.
Обличах се небрежно - за пазар.
За балове отдавна няма начин.

Избождах си очите всяка нощ,
да си ушия рокля от коприва -
предчувствие за утрешен разкош,
та щом боде, да зная, че съм жива.

Това си бе предчувствие за мъж -
единствения, който ми остана,
любовно да ме гали - като дъжд...
Копривено да пари... Като рана!