автор: vesslavova

Вятърът диво нахлу през прозореца
строши ми ключалките, звънна в стъклата.
Яде и пи до насита разбойникът,
дълго танцува в огнището,
свири със устни в комина.
Бясно върлува навсякъде дивият
на куц крак към шкафа се втурна –
тършува из дрехите, къса ми книгите,
на пода листове духна.
Укроти се в пердето немирникът
целуна ме весело,
търколи се в леглото ми,
а в полунощ безмълвно си тръгна...