автор: nikoi

Да, безпокойството ми е неоснователно-
светът е просто временно явление
и после ще го няма. Вместо него
едната тъмнина ще ми остане
но аз на теб - за който е константа-
ще плисна чувство във стихотворение
за да ме помниш. Или да забравиш.
За да ограбиш. Или да оставиш.
За да бележа. Или да изтрия.
Да те покажа. Или да те скрия.
Не знам защо.
Аз тръгвам в неведение.
Светът е просто временно явление:
Атлас се изморява и поема
една поредна ябълка да вземе,
за да засити своя глад прастар.
Небето се пропуква и се срива,
а Господ се обръща и заспива
до гуша изморен от сътворения.
Светът е просто временно явление.