автор: ahilbg

Искам те , но как ли да те имам ?
Щом те видя цяла с поглед те изпивам .
Твоят смях за мен е песен .
Когато си тук живота става лесен .

И тогава няма житейски въпроси .
Няма сърцето ми тежест да носи .
Усмихвам се ведро и грея в забава .
Няма печал и не потъвам в забрава .

А как ли се чувствам когато те няма ?
Как се отваря вътре в мен рана ?
Как да запълня тази празнота ?
Как да не чувствам необятна самота ?

След като тази завзела ми ума
сега е така далече от дома ,
душата и сърцето ,
което от нея без съпротива е заето .

Мисълта за теб ме сутрин събужда .
Тя е и тази която възбужда
да пиша днес стихове куплет след куплет .
Ти разбърка старият ми ред .

Нощем сънувам твоя силует .
Събуждам се странно свеж но и блед .
Защото виждам , че тебе те няма
и всичко било е просто измама .

Вече нищо не е както преди
защото стана част от моите мечти .
И по някаква странна случайност
и неизмерима част от моята реалност .