автор: Shemet

Открих те в стъпките ти по брега,
преди с вълните да се слеят,
по дирята, оставена във самота,
преди и слънцето да я огрее.

Вървяла бе и спирала за миг,
за да останеш с болката сама...
Във вятъра стаен бе твоят вик,
ухаеше на тъжна самота.

Зората сънено надникна -
далече хоризонта бе мъглив,
полека вятърът притихна
и той самотен, срамежлив...

Вървях по дирите за да открия,
усмивки, слънце и небе
и сякаш някаква магия
се стелеше над тихото море

Следата в пясъците скоро изтъня -
изгуби се сред стъпки смътни....
Наблизо ято чайки прелетя -
разсеяха и силуетът ти безплътен...

Остана само споменът за нещо,
което сякаш нивга не е било
ухание от лятото горещо,
илюзия за нещо много мило...