автор: PeterVan

Мама поръча риза да взема,
хубава риза с дълъг ръкав -
вуйчо да стопля в студената зима,
в студената зима да бъде той здрав!

А вуйчо е бяла восъчна свещ
и огънят в него светлее едвам.
- Не бива - той шепне, - ти да ме спреш,
аз скоро ще тръгна към Божия храм.

- Не бива да тръгваш! - мама отвръща: -
Поръчах ти риза, топла и мека.
Далече от мене е твоята къща,
но аз, братко, ще тръгна полека.

Прегърбена мама към вуйчо поема,
стиснала в шепи риза кахърна.
Тя бърза, тя бърза, но има ли време
брат си да види, да го прегърне?