автор: Blaze

Сгреших. Съгреших, съжалявам,
защото избягах от страх.
Нищо,
нищо при теб не оставих!
Като малък и глупав хлапак

всичко взех си и тръгнах сърдито.
Не защото не можех да чувствам..

Аз бях станал дете,
дето вярва в мечтите,
и в цветята, които не пуска..

То ги стискаше, сякаш бе влюбено!
Като пълна луна бе сърцето!
Сякаш нямаше никакво време за губене
Не аз. Не аз, а детето..

Но когато в миг се изплаши - избяга!
Избяга, далеч от звездите.
Дето няма цветя, само дъжд,
само влага.
Дето няма ги вече мечтите..

***

Но букета с цветя ти не хвърли,
нито думите в кратко писмо.
А когато назад се обърнах
видях огледало
а във него детето -


..то все още
не беше само.

Blaze