автор: pale_with_fear

(На Преслав)

Чухте ли това, деца?
Плаче ципокрилата оса,
че не можела да жили
и да стане няма сили.

Вчера на една полянка
с бръмбър правели седянка.
Слънчо весел и игрив
нежно топлел ги с лъчи.

Със усмивка ги дарявал,
с топлинката си ги сгрявал.
Двама с Бръмбърчо играли,
скачали щастливи и се смяли.
Радвали се на цветята
и се крили всред листата.
И към тяхната игра
се събрала веселба.

Разни малки бубулечки,
пеперудки и калинки,
водни кончета, мушички
и работните пчелички.
Вятърчо ги там съзрял
и, за да не бъде сам,
включил се и той в играта,
че самичък бил в гората.

И така се разфучал,
затъркалял, разбеснял,
че забравил в миг за тях.
Изпокрили се от страх.
Само жълтата осичка
със затворени очички
викала му: "Чакай, спри!
Вятърчо, играта развали!"

Ала Вятърчо не спира -
пръска сили, няма мира.
А осичката , горката,
строполена на земята
тихичко крилца протяга,
няма сили да избяга.
Че във тази веселба
„плачка” стана, не игра.

____________
(„играчка-плачка” Чичо Стоян)