автор: _katerina_

В пурпурно- златни струи окъпано,
слънцето пътува към балдахинено легло.
В синьо-виолетови дрехи хоризонта
е седнал с чаша лакби в сатенено кресло.

Намига на рицарите сини в пустинята
и "Сахтек" зашептяват златните пясъци.
Буйни жребците политат с ездачите,
далеч небето разсичат птичи крясъци.

С благородна осанка преминават славно
осемте порти,пазени от лъвове крилати.
Големите им топли очи носят много тайни,
играещи си с прашинките на времето.

Вечната Ищар пази своята порта сама-
пастирка на земята,кралица на небето.
Танцува облечена в страст и любов само,
а по устните и се топят грях и наслада.

Тялото и се извива,а дарбуката не спира-
нежна и мистична,дива,чуствена,красива.
Гривните и перлени по ръцете и краката,
звънят като сладкия меден канун на султана...

Чернооки евнуси надничат в хареми.
Търговци продават лампи вълшебни.
В богаташи се превръщат селяни бедни.
Принцеси разказват приказки древни.