ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 601
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 602
 Онлайн сега::: pc_indi
 |  Нещата са добре - квадратни.
Приличат ми на дом или на стая.
Любов и обстоятелства са кратни
на себе си и аз се колебая.
Сърцето изроди се до махало-
веднъж е огън, а веднъж студено.
Такава неумора е нахалост,
щом кожите ми вяра се разденат
и вижда се отвътре, че пулсира
несигурният ритъм на покоя.
Когато в голотата ме разбираш,
си мисля, че това ме прави твоя.
Но е поредната объркана представа
за земните предели на уюта.
И по-добре, че не оставаш...
Животът ми прилича на минута,
подритвана след провалена среща
хартийка, фас, загниващ спомен.
Квадратни са нещата като грешка,
подир която раждаш се бездомен.
Публикувано от valka на 17.10.2010 @ 21:34:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Писмо" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Писмо
от joy_angels на 17.10.2010 @ 21:49:19
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога ми се иска да мога да опиша нещата по този начин. Е, не мога.
Поздравления, Мея! :))) |
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 18.10.2010 @ 17:57:24
(Профил | Изпрати бележка) | Всяка гледна точка е ценна! Достатъчно е да описваме света като себе си!
Поздрави и на теб!:) |
]
Re: Писмо
от k2 на 17.10.2010 @ 21:52:48
(Профил | Изпрати бележка) | Чувство и мярка! Чувство за мярка. Другото е можене.
Хареса ми
:)))
|
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 18.10.2010 @ 17:59:52
(Профил | Изпрати бележка) | Казано за стиховете, много радващо ми е, но житейски...
Житейски все едни квадратни ги живея, което не ми е повод за гордост!:)) |
]
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 18.10.2010 @ 18:04:40
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво казано!
Като за опрощение на ъгловатостите ми:) |
]
Re: Писмо
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 17.10.2010 @ 22:44:14
(Профил | Изпрати бележка) | Геометрия на духа - заглавие на книга на Иван Теофилов, и понятие, в което творбата ти идеално се вписва...
Поздрави!:) |
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 18.10.2010 @ 18:06:28
(Профил | Изпрати бележка) | Чест е за мен, че съм налучкала интуитивно онова, което по-вещи от мен разбират в дълбочина.
Поздрав!:) |
]
Re: Писмо
от doktora на 18.10.2010 @ 01:27:54
(Профил | Изпрати бележка) | "Животът ми прилича на минута,
подритвана след провалена среща
хартийка, фас, загниващ спомен.
Квадратни са нещата като грешка,
подир която раждаш се бездомен. "
Меййа!!!
() |
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 18.10.2010 @ 18:10:58
(Профил | Изпрати бележка) | Ами така си е! Само една минута е сякаш и често казвам, че нямам биография.
И не лъжа!:) |
]
Re: Писмо
от phifo на 18.10.2010 @ 02:28:16
(Профил | Изпрати бележка) | Тук работиш с една по-абстрактна образност и символика, при това - без да се отдалечаваш от битийността.
Чудесно е, мея! Издържано отвсякъде. |
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 18.10.2010 @ 18:15:31
(Профил | Изпрати бележка) | Малко несвойнствена за мене е тази геометричност, но такава беше идеята - да се усетят стените, в които често се скриваме и самозалъгваме.
И подобно усещане от нещо мое старо:
"Белосана тъга над мене е небето.
Почти като тавана в малката ми стая"
Благодаря, phifo! |
]
Re: Писмо
от chocolate на 18.10.2010 @ 04:50:00
(Профил | Изпрати бележка) | ... несигурният ритъм на покоя...
>>>
Квадратните неща по-добре се подреждат едно до друго
и стената от вяра - по-здрава става.
Провалената среща - носи дъх на свобода,
а всяко прераждане си е едно ново начало...
:-)
ПП." загниващ спомен" - премаза ме с това. Много вярно усетено. |
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 18.10.2010 @ 18:20:03
(Профил | Изпрати бележка) | За подреждането е напълно вярно, но все ни се иска понякога да ритнем кубчетата, с които сме построили кули нереални, които са си пак затвори, почти като тези с дебели реални стени.
За загниващия спомен ..
асоциацията бе от поугнила огризка от ябълка. И после беше лесно.
След това обаче сама се изненадах, че е напълно вярно и по отношение на емоционалния ни свят. Всички сме го изпитвали.
:-) |
]
Re: Писмо
от mariq-desislava на 18.10.2010 @ 05:19:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей с тези твои думи си ми близка... |
]
Re: Писмо
от midnight_witch на 18.10.2010 @ 21:11:54
(Профил | Изпрати бележка) | | ех, че ме стисна за минутите в дясно , мея... |
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 19.10.2010 @ 17:18:58
(Профил | Изпрати бележка) | Минутите от дясно - божиите, минутите в ляво - тези, сърдечните.
Или пък спасените и неспасените...
различно бих могла да ги тълскувам и все ще ни е ясно и на двете, защото вероятно сме ги преживели подобни минути.
|
]
Re: Писмо
от midnight_witch на 19.10.2010 @ 22:34:07
(Профил | Изпрати бележка) | изатова те обичам, бога ми
никога не са ни били нужни много думи , за да се разберем |
]
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 26.10.2010 @ 11:52:56
(Профил | Изпрати бележка) | | което винаги ме е карало да се чувствам щастлива! |
]
Re: Писмо
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 19.10.2010 @ 14:00:02
(Профил | Изпрати бележка) | мея, мея...когато те чета, се изпълвам с такова униние, осъзнала собствената си непохватност...не е завист!...не е дори бяла - просто си страхотна в изказа, в римите (особено римите:) и замирам засрамена, че и аз се пъна да пиша поезия...
евалла ти на таланта, мея! - особено плътно и цяло нещо си създала и този път.
(с пожеланията сърцето ти да се изроди не в махало, а в компас! - винаги да сочи там, където трябва:)) |
Re: Писмо
от Meiia (meiia@abv.bg) на 19.10.2010 @ 17:27:03
(Профил | Изпрати бележка) | Чакай да се огледам! За мен ли говориш?!:)
Първо щях да възкликна спонтанно - Ама ти наистина ли си добре, та мислиш така за мене?!:)) Не ме карай да се взирам в себе си и в писанията си, че доста кусури намирам:(. И не ме засрамвай... Може би просто усещаме сходно и затова така ти се струва-м. Няма поводи за каквато и да е завист (дори и да можеше да я изпитваш:) ), повярвай ми, няма! Даже напротив - често не съм за завиждане. Но това е друга тема, непоетична.
Благодаря ти за спонтанността! :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
