автор: nikoi

Много важно, че тръгна: бълха ме ухапала-
нямало ги ръцете ти лепнещи.
Много важно. Но от доста луни все чакам
към хляба ми да ги протегнеш.

Много важно е, знаеш, да допием виното
без наздравица. Без тържественост.
Ако ръснеш по пода, знаеш - търся причината
във умрелите радости поднебесни.

Много важно, че в моята бедна къщурка
ветровете си спрятат двубои
щом ако на вратата ми се почука
няма смисъл да питам кой е.

Много важно, че твоите стъпки са неми
(моят под е от пръст и от слама):
аз долавям с душата си всяко движение-
ти оставаш, дори да те няма.

И какво, че е зима и липсват стъклата:
много важно. Не ми липсват думи.
Бълха ме ухапала (тук, над крилата).
Само дето е време на чума.