Позакъснява второто пришествие.
За първото...
Дошло е твърде рано!
Разпъвали Го нявга ден до пладне,
а ние - оттогава.
Когато пак Го съберем нацяло -
трохичка по трохичка Го изтръгнем
от сърцата, мислите, от бялото
на очните си ябълки -
Тогава
ще дойде Словото отново,
но не да съди,
но не да съди,
о, измамни прорицания!
Да бяхме си останали без азбука -
без букви как се пише „Смърт”?!
...Без букви как се срича „Щастие”?!
Ще дойде Слово в слово да опее
стадото проходили маймуни
превърнати на богоподобни агнета.
Слушайте небесните камбани!
Слушайте и блейте!
Зоват ни към божествената кланица.