автор: temna_magla

Затвор.
Килия с общ режим.
Една след друга
две присъди.
Тук всеки разговор
е немислим.
До месец все
така ще бъде…
Цял месец още…
Минаха се пет,
а все не свикваш,
все по-силно страдаш.
Говорят,
че животът е пред теб,
но ти си знаеш,
че оставаш в Ада!
Къде след тук
ще можеш да заспиш,
без да сънуваш
същите кошмари?
За другите
животът ще върви,
теб миналото
нощем ще те пари,
ще се завръщат
неотклонно пак
килията
с ръждясали решетки,
обидите
от не един глупак,
усещането
на животно в клетка.
И нямаш спомен
за една жена,
която ти прошепна:
”Не отивай!”
Сълзите и,
и твоята вина,
на тръгване -
усмивката горчива…
Не вярваш, не!
Не искаш да боли,
а знаеш,
че не те очаква вече.
Ех, иде нова зима,
ще вали,
ти пак ще бъдеш сам,
а тя - далече!